Вход за членове:

(14.12.2010)
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СКЪПИ КОЛЕГИ!
Скъпи колеги,
В навечерието на един от най-хубавите за нас празници в годината- Деня на ветеринарния лекар, бих искал да изкажа своите пожелания за здраве, успехи и късмет. Първото-всеки от нас знае защо е най-важното и необходимо. Успехите, които сме постигали заедно и всеки сам-дано се увеличават. Късмет желая, защото в трудните моменти разчитаме освен на волята, на близките си и на него, на късмета.
Изминалата 2010-та показа, че са ни необходими вповечко и от трите пожелания, за да успеем да наложим идеите си, доверието към нас и да отстояваме принципите си. Защото от 7-ми клас, през университета и чак до ветеринарните кабинети ни учиха да бъдем упорити и всеотдайни. Та да търсим здравето на всяка цена, да успяваме да се борим за лекарските принципи и морал. Но за съжаление не ни научиха как да сме късметлии, за да не попадаме на непочтени, безскруполни и нечисти интереси. Затова ви желая много късмет.
Вплитането на определения, които носят негативни асоциации в навечерието на празника, си позволявам не само, за да намеря точните думи, с които да пренасоча добрите сили към вас и вашите близки, но и защото съзнавам, че имам нужда от помощта ви. Затова:
Благодаря на всички, които осъзнаха, че критиките са градивни когато са добронамерени, конструктивни и не са направени „на маса”, самоцелно и за да оплюем „оная работа”, защото е вдигната „по-нависоко”. Опитът показа, че съм отворен към всички негативни емоции и реакции, защото ми помагат, но не и ако те са двигател на опитите за запълване на излишното свободно време и натрупани с годините комплекси. Злословенето никога не е било генератор на идеи. /Тук, позволете и на себе си да пожелая късмет, защото вече изгубих достатъчно време да генерирам идеи за уникални подходи към хора, които отказват да защитават интересите си и да осъзнаят, че когато се изправят срещу общите-потъпкват и собствените си./

Очаквам не равнодушие към проблемите, които ни предстоят, а изявена непримиримост, защото вече заявихме позициите си и оставането в лоното на „каквото се случи”е равносилно на това да приемен себе си и околните като „каквито и да ни наричат”. А ние не просто не сме каквито и да сме, а сме хора с изразена индивидуалност, мнение и натрупан опит. Определенията на хората и историята на живота ни са две различни неща. В този ред на мисли-заявявам, че ще продължа да отстоявам нашите интереси и през новата 2011 година не само защото ми гласувахте доверието да го правя, а защото за мен най-важното е... ако позволите да го кажа с думите на един заслужил признанието автор- Ричард Бах: “На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.” /Мост през вечността/ .
 

д-р Йордан Бойчев

Председател на НС на БВС