Вход за членове:

(15.02.2011)
ИНТЕРВЮ НА Д-Р МИЛА БОБАДОВА
ИНТЕРВЮ НА Д-Р МИЛА БОБАДОВА ЗА НАСИЛИЕТО НАД ЖИВОТНИ И РЕАКЦИЯТА НА ПОЛИТИЦИТЕ


Д-р Мила Бобадова работи в частна софийска ветеринарна клиника. Тя e член на сдружението "Град за отговорни хора", което е сред инициаторите на първия законопроект за инкриминирането на насилието над животни, внесен през 2008 г. в предишното Народно събрание от депутатите Евдокия Манева (сега зам.-министър на околната среда) и Антоанела Понева. Законопроектът тогава така и не стигна до пленарна зала. Миналата година след случая с кучето Мима, чиито крака бяха отрязани от неизвестен садист, и в отговор на общественото възмущение правителството на ГЕРБ и БСП предложиха два нови законопроекта за криминализирането на такива деяния. От август 2010 г., когато текстовете бяха дискутирани за първи път, досега няма никакво развитие. Преди дни шефката на правната комисия Искра Фидосова от ГЕРБ обеща, че в следващите седмици законопроектът най-накрая ще бъде внесен за гласуване в пленарна зала.

- Сериозните престъпления над животни трябва да се преследват от полицията

- Състраданието е белег за еволюционното ниво на едно общество

- Западните общества съдят много строго безпричинната жестокост над животни

Вие бяхте сред инициаторите на първия законопроект за инкриминиране на насилието над животни през 2008 г. Защо смятате, че е необходимо тези прояви да се квалифицират като престъпление?
- Отговорът ми, макар да е най-голямото клише, е, че "така е в нормалните държави". И наистина е така – в нормалните държави това се наказва с административно наказание плюс наказателен кодекс. Защото само по себе си такова деяние е обществено значимо. Една глоба е абсолютно адекватна на моменти, но не е адекватна при по-сериозните случаи.

Тук говорим тъкмо за тях, не за това да ритнеш комшийското куче, защото те лае, или да замериш котка. Говорим за сериозни престъпления, за хора, които са готови да ги направят и които са окей, докато те се случват – за заливане с киселина, разчленяване, горене, бесене, стрелба по животни. Говорим за прословутия случай с кучето Мима, на което му отрязаха четирите крака.

Освен това квалифицирането на този вид деяния като престъпления променя нещата по отношение на контролния орган. Когато това е административно нарушение по Закона за защита на животните, както е в момента, контролният орган е бившата Национална ветеринарномедицинска служба, сега Агенция по храните.

Чиновниците нямат нито инструмента, нито познанията, нито схеми, по които да действат в случаи на насилие над животни. И факт е, че по така действащия закон до момента наказани почти няма. Нещата не се случват, както трябва. Когато насилието се квалифицира като престъпление, тогава хората ще могат да разчитат на съдействието на полицията. Което вече е доста по-високо ниво, защото полицията има инструментите и познанията за такава работа.

Говорите за зоополиция?
- Да. Зоополицията обикновено не е общинска или държавна организация, а е със статут на неправителствена организация. И вместо да събира пари на парче за това или онова кученце, си имат дарители, които ежемесечно им помагат. Това са структури, които в някои страни работят от над 10 години. Те имат история, спечелили са доверието на хората и те ги подпомагат. Но държавата също им помага - когато има нужда, полицията задължително се намесва.

Доколкото зная, и в момента граждани звънят в полицията за случаи на насилие или нарушения, касаещи бездомни кучета, но оттам напълно ги игнорират...
- В момента полицаите нямат и законово основание, на което да стъпят, не им е вменено като задължение. Да не говорим, че за тях това е второстепенна работа. Инкриминирането на насилието над животните не е с цел да вкараме в затвора всеки, който ги мрази – далеч сме от това.

Впрочем, бягането от тази мярка в Наказателния кодекс говори, че обществото ни не е зряло и това е много тъжно. Наскоро например ми попадна една научна статия, която обясняваше, че състраданието е еволюционно постижение. Тоест с развитието на организма и социалните отношения се появява и състраданието към другите. Статията се базираше на експеримент с шимпанзета и ние явно сме много по-близо до тях, отколкото до цивилизацията в Европа.

В тази връзка вие самата, както и депутатите, подкрепящи поправката, изтъквате връзката между насилието над животни и агресията към хора. Но от никого в парламента не чух, че това насилие трябва да бъде осъдено дори само заради страданието на животните жертви. Нима то не е достатъчно?
- За мен това е достатъчен аргумент, за вас може би също, но за съжаление за 99% от хората не е. Донякъде разбирам хората в България, защото са оскотели от бедност.

Това не е оправдание.
- Разбира се, че не е, но хората тук са дотолкова вглъбени в собствените си проблеми, че не могат да видят чуждите, камо ли проблема на животните.

Във вашата практика имате ли случаи на измъчвани животни?
- О, да, много са случаите и тъкмо затова приех да стана лице на тази кампания. Инициаторите й се събрахме във форума на dog.bg. Да не кажа ежечасно, но почти ежедневно се срещам с такива неща. Ако ви извадя архива със снимки на бездомни животни, лекувани при мен в клиниката, ще видите например, че почти няма бездомно животно, което да не е било стреляно.

Отделно имаме доста случаи на животни с извадени очи, имали сме кучета, залети с киселина, което за мен е абсолютна прелюдия към заливане на хора, а това, знаете, е честа практика в България. Това е един вид опит – дали пораженията ще са достатъчни, по-концентрирана ли трябва да е киселината или по-разредена...

Един от най-фрапиращите ми случаи е котка, която кръстихме Пламена, която беше подпалена. В клиниката я докараха две дами, които буквално са я изтръгнали от ръцете на садистите. Върху нея имаше разтопена пластмаса – не мога да си представя какво е изживяло това животно. Котето беше доста време в кома, съвзе се и сега е щастливо осиновено. Това беше един от най-ужасяващите случаи, които съм виждала.

Кампанията за криминализиране на тези деяния започна през 2008 г., когато се разчу, че един софиянец събира малки животни уж за осиновяване и с които хранеше питоните си. В крайна сметка този човек беше ли намерен от полицията, какво се случи?
- Да, Евгени Аспидов – с този псевдоним се представяше по форумите, иначе фамилията му беше Андреев. Не, не беше заловен, изниза се и съм абсолютно сигурна, че в момента отнякъде ни се подиграва. Тогава полицията се задейства, защото имаше страшно много сигнали срещу него, а не защото имат нормативен аргумент да го направят. Но този човек беше до такава степен циничен – беше пуснал в интернет клипове как храни змиите си с котета, взети по обяви за осиновяване...

Един от контрааргументите срещу поправката в Наказателния кодекс е: ако криминализираме насилието над животните, как ще процедираме с плъховете и хлебарките например? Как ще го коментирате?
- Неведнъж съм отговаряла на този въпрос от граждани например. За мен странното е, че този въпрос ни се задава и от законотворци, а това са хора, които би трябвало да познават законодателството в България. Те би трябвало да са наясно, че когато иде реч за дератизация (профилактика срещу гризачи – бел. ред.) например и други стандартни процедури, нещата са формулирани в съвсем други закони, и то много добре – в закона за ветеринарномедицинската дейност, в закона за лова и наредбите към тях.

Никой няма намерение да вкарва в затвора някой, който е убил плъх в дома си. Никой няма да затваря човек, който работи в кланица. В законопроекта на Министерския съвет е записано много добре: "който умишлено и противозаконно убие", и тази формулировка отговаря на въпроса - нито кланиците са противозаконни, нито дератизацията.

Миналата година от фондация "Четири лапи" показаха клипове и с насилие над селскостопански животни – стопанин, пребиващ коня си до смърт, и други. Смятате ли, че тези случаи също трябва да се квалифицират като престъпление – например при животните, които се отглеждат за месо?
- Когато животното от кланицата е разрешено за консумация и се обработва по изисквания от нормативите начин – да се убива максимално безболезнено и т.н., съм окей. Абсолютно задължително е коленето да става по възможно най-хуманен начин. Но ако говорим за едно прасе, което се коли в двора на село, и то четири часа тича със забити в него ножове, а цялата махала вика "умри, умри", това вече не е нормално.

Убиването на животни по жесток начин обаче присъства и в някои фолклорни обичаи – знаете за "тричането" на кучета в някои родопски села...
- Това са доста безумни неща. Говорейки за традиции, ще ви припомня само как Испания преди няколко месеца забрани коридата в област Каталуня, където бикоборството е атракция от векове. Традициите са хубаво нещо, но не и когато традицията е на Петльовден в Банско – по телевизията имаше такъв репортаж – деца да гонят петел и пред детето петелът се коли, оскубва се и то трябва да го изяде.

Това не е нормална традиция. Нито пък варенето на кученца "за здраве" в село Мугла. Или тричането – въртенето на животните. Не може в една съвременна цивилизация да има подобна традиция. Тук не е остров Бали, не сме някакво племе.

А смятате ли, че българите се различават от останалите европейски народи в отношението си към животните и в склонността към такива "забавления"?
- Не, смятам, че същото е навсякъде – хората са си хора, където и да живеят. Разликата е само в нивото на образование и култура. Факт е, че когато дойдат чужденци в България и ми се наложи да обясня с какво се занимавам в подробности, на хората им висват ченетата – те не вярват, че такова нещо може да се случи.

Един елементарен пример – пътуваме по магистрала с англичани, които бяха на гости тук. По средата на шосето, зад мантинелата имаше куче. Спирам и започваме да звъним на полиция и КАТ, за да се спре движението и да извадим кучето оттам. Но ни отказаха и чужденците не повярваха, че някой може да откаже съдействие за подобно нещо.

В западните страни безпричинната жестокост към животни се съди много строго от обществото. Ако там някой научи, че съседът му дере котки, самото обкръжение ще реагира много сериозно и този човек ще бъде изолиран. Дори да не получи присъда - поради липса на доказателства или нещо друго, хората ще го осъдят. Напоследък смятам, че има градация в тази посока и в нашето общество. Затова благодаря и на медиите, които се занимават с тези проблеми.

Аз много пъти съм молила журналистите да им обърнат внимание. Защото аз не се занимавам с тях, за да защитя розовите пудели и пухкавите котета, а за да защитя децата в тази страна, родителите им и средата, в която всички живеем. Не можем да живеем на бойно поле. И смятам, че хората наистина се променят. Влияние върху това има включително "Фейсбук". Допреди няколко години не беше така.

А защо според вас толкова време се влачи криминализирането на насилието над животни – такъв законопроект беше внесен още в предния парламент, но не стигна доникъде? Тогавашният председател на правната комисия Янаки Стоилов от БСП заяви, че не можем да приравняваме насилието над хора с насилието над животни.
- Нямам отговор на този въпрос. Аз наистина не разбирам аргументите срещу криминализирането. Не може някой, особено законотворец, при положение че съм му изнесла цялата информация със статистиките и очаквания обществено-полезен ефект, да ме пита в кулоарите: ама аз как ще си коля прасето на село и зад гърба ми да ме подиграва, че искам да защитя червеите и не знам си още какво.

Нелепо е и наистина не разбирам защо от година отлежават тези поправки. Даже премиерът Бойко Борисов обеща да се прокарат и до август м.г. нещата уж трябваше да са приключили.

Не беше ли това просто поредното популистко "обяздване" на вълната от възмущение след случая с кучето Мима – 200 хиляди имена във "Фейсбук", подписки и протести срещу садизма?
- Да. Затвориха ни устите с този законопроект. Впоследствие решиха да видят накъде клони общественото мнение – знаете, че то не е еднозначно, има например много нахапани от кучета хора. На обсъждането в парламента обаче беше поканена и една майка на ухапано от куче дете. Оказа се, че въпреки инцидента тази жена също беше за инкриминирането.

И мисля, че всеки нормален, средно интелигентен човек трябва да осъжда насилието под каквато и да било форма. Защото насилието обикновено е над по-слабия – жени, деца, възрастни хора и... животни. И остана само да защитим със закон и животните, за да може обществото ни да мине на едно малко по-високо ниво.

Според вас какъв е начинът да се реши трайно проблемът с бездомните кучета?
- Безкрайно съм щастлива, че в парламента чух общински съветник от София да казва, че се е убедил, че евтаназията на кучетата не работи. Допреди десетина години г-н Софиянски ги избиваше масово. В София тогава са убити над 65 000 кучета. А реален ефект видяхте ли? Не. Популацията не изчезна. Единственото, което може да се направи, е да се кастрират и да се връщат по места.

Тази стратегия за решаване на проблема е разработена от Световната здравна организация, не от Animal Rescue – София, или от който и да е защитник на животни. Защото, когато се кастрират кучетата масово, подчертавам – масово, ти ограничаваш популацията. Един прост пример: живея в "Младост", взимаме кучетата в нашия квартал и ги кастрираме. Връщаме си ги всичките – Сузи, Сара и Джони.

Това са кучета, които живеят там от години, те познават мен, познават хората, които ги хранят, хората, които ги ритат, познават алармите, знаят от кой балкон се стреля, кога се чисти боклукът, накратко - те познават средата. Когато те познават средата, обикновено не са агресивни, защото няма какво да ги притесни, а след като ги кастрираш, изчезва и сексуалната доминантност.

И животните са спокойни. В същото време обаче Джони, Сузи и Сара охраняват тази територия от новодошли, те са т.нар. санитарен минимум кучета, който предпазва от навлизането на нови животни. А докато хората не си кастрират животните и ги пускат по улиците, и докато по строежите кучетата пазачи накрая се пускат на улицата, и докато София е пълна с боклуци, от които да се хранят, кучета ще има.

Проблемът в случая е, че доста кметове саботират закона. Включително кметът на с. Ромча, Софийско, беше заявил: "Не ме интересуват законите, ти че ми кажеш на мене! Няма да ги кастрирам, че ги избием." А на него по закон му е вменено какво трябва да направи. Но докато в Перник и малките общини около столицата не ги вълнува законът, в София, смея да твърдя, се работи вече на добри обороти. Тук в момента, мисля, че се кастрира масово.

Може би защото тук и извращенията в общинския изолатор за кучета навремето бяха най-явни?
- Така е, мисля, че "Екоравновесие" полагат старание малко да си изчистят реномето. Докато в София обаче кастрираме като обезумели, в дворовете около София стопаните практикуват т.нар. кучешки туризъм – вместо да си кастрират женското куче, хващат новородените кученца в един кашон и ги носят тук с идеята, че някой ще се погрижи за тях.

Депутати заявиха, че ако се приеме тази поправка в Наказателния кодекс, вероятно трябва да се помисли и за по-строги наказания за стопаните, които си изхвърлят кучетата. Изоставянето на домашно животно и сега се брои за особена жестокост по закон, но факт е, че нищо не става.

И затова депутатите ни предложиха и тази идея. Аз лично съм напълно съгласна, това е задължително. Стига, разбира се, да е реципрочно наказанието – да не се окаже, че такива собственици на кучета ще подлежат на по-големи наказания от насилниците.

В момента по официалната статистика на Столичната община в града има около 10 000 бездомни кучета. Като знаете темпото, с което вие като частно практикуващ ветеринар кастрирате, за колко време според вас може генерално да се спре растежът на популацията? Тези 3 години, които законът за защита на животните даде на кметовете да решат проблема, утопия ли бяха?
- Не бяха утопия, това беше възможно, ако всички общини работеха. Очевидно, както каза омбудсманът, трябва и национална стратегия за решаването на този проблем. Трябва навсякъде едновременно да се работи.