Акценти в новия брой на списанието ни:
В ексклузивен и смислен разговор, д-р Николай Маринков потвърждава веруюто на медицината – „да помогнем за това, за което може да се помогне”.
COVID актуализацията от Федерацията на ветеринарните лекари в Европа (FVE) ни информира, че е възможно да има връзка между новия вариант на коронавируса и случаите на котки и кучета с миокардит и че няколко държави са дали правото на ветеринарни лекари да ваксинират хора.
Как да бъдем добри колеги? Отговорите се намират на страниците на FVE в документа „Глобални принципи на ветеринарномедицинската колегиалност”.
Воденето на борба със синия език по дивите преживни животни, отглеждани в оградени площи е описано от проф. д-р Георги Георгиев и авторския колектив от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Обзорната статия за съвременното състояние и контрола на болестите в промишленото свиневъдство на учените от НДНИВМИ е с голяма полза за колегите от практиката.
Приятел на професията ни е проф. д-р Георги Попов, зам.-директора на Военномедицинска академия, който заявява, че съвместната ни работа е взаимно плодотворна.
Само 3 месеца, след инсталацията на първия ветеринарномедицински ядрено магнитен резонанс в България, д-р Калоян Войчев ни представя един от най-съвременните методи на изследване и няколко диагностицирани пациенти, които са част от огромната палитра.
Д-р Радослав Веселинов описва екстравагантните Mustela putorius furo и посещенията им във ветеринарната практика.
Разглеждайки профила на д-р Здравко Тодоров, потвърждаваме, че ветеринарната медицина е изкуство и призвание и се убеждаваме, че неговата дейност е добър пример.
Авторитетът в този брой е проф. д-р Стойчо Стоев – вдъхновяващ изследовател от Стара Загора, който обединява континенти.
Със скалпел и перо д-р Валентин Баров ни спасява с неговия разказ.
Описваме и бурния живот на д-р Иван Бурин – поет, писател, редактор.